СПРИ
МУЗИКАТА
Научете детето си на... щастие!
Трудно е да се даде определение за щастие. Може би, защото всеки открива своето или защото го търсим по-често в материалните неща, а то е тук до нас в подадената ръка, в прекрасния залез, в шума на море, в добрата дума... Но за да го открием в тези малки нещица, трябва да имаме сетива за това. А те като всички умения и качества започват да се формират още в детството.
Научете детето си да вижда щастието тук и сега и да му се отдава напълно. Покажете му красотата на природата, за да може да се връща при нея, когато почувства нужда, отворете вратата към изкуството, за да изпита прекрасните емоции, слушайки музика или четейки книга. Не пренебрегвайте тези неща. Те не са по-малко важни от това да се научи да се облича или храни само. И ще му помогнат в бъдеще да намери своя път към това да се чувства удовлетворено и щастливо.
Да се радва на малките неща – когато можеш да се зарадваш на дребните нещица, на малките жестове, когато успееш да оцениш вниманието и да се почувстваш добре от това – ще можеш да се радваш на всичко. Показвайте му, че не е важна стойността на подаръка, а любовта, с която е подарен. Изработвайте например ръчно мартеничките, които ще завържете за Баба Марта или картичките, които ще изпратите за Коледа. Така ще му покажете, че най-важното в подаръка е любовта, отделеното време и добрите мисли, вложени в него. А щом види проблясналата сълза в очите ви, когато ви подава ръчно изработената картичка за Осми март, където с криволичещ почерк пише – “Обичам те, мамо!” - ще усети със сърцето си, че това е така.
Да се забавлява – да е щастливо просто ей така, защото днес е топло, защото имате възможност да сте заедно, защото сте здрави... Пейте на път към градина или в колата, докато слушате музика по радиото... Покажете му, че нещата могат да бъдат забавни, стига да си позволим да ги видим такива. Смейте се заедно, без повод. Това ще ви помогне да се чувствате и по-добре. Нали знаете: смехът е здраве. Безброй медицински изследвания доказват, че докато се смеем повишаваме имунитета на организма си, подобряваме работата на сърцето, изчистваме психиката си и куп още ползи. Животът може да е забавен. Всичко може да бъде забавно – ученето, писането на домашните, оправянето на стаята. Научете го на това. За малките деца всичко е игра, а защо за порасналите такива да не е.
Да обича природата – да изпитва щастие от това, че вдишва чистия въздух, аромата на гора или море. Научете го да затваря очи и да слуша успокояващия плясък на вълните или шума на листата. Ходете заедно на пикник и походи. Използвайте всяка възможност да сте навън. Нека познава и обича растенията, буболечките, животните. Приучете го от много малко да усеща красотата на природата и да може да бъде част от нея.
Да твори с ръцете си – нека изобретява, да рисува, да изработва картички, да нарежда пъзели, да има свое хоби. Това ще му помогне да развие въображението си, да мечтае. И е начин да откриеш себе си, онова, което ти носи удовлетворение, онази малка пружинка, която кара целият сложен механизъм да се завърти и да накара очите ти да заблестят.
Да направим изкуството част от живота му – музиката, хубавата песен, прекрасната книга, танците, рисуването. Ще отворят пред очите му един нов, красив и вълнуващ свят, изпълнен с много въображение и наситен със страст и емоции. Истинско щастие е да се потопиш в този красив свят. И когато някога има нужда от презареждане или успокоение, ще успее да ги открие в хубава музика, книга или картина. Четете заедно, слушайте музика, пейте и танцувайте, ходете на куклен театър, на изложба. Повдигнете завесата към необятния свят на изкуството.
Да е свободно – научете го да не се страхува да изказва своето мнение и да има такова. Да не се подчинява на чужди стереотипи. Да търси своята истина за нещата. Това е важно да приемете и самите вие. Защото, когато искаш да възпиташ свободолюбиво дете, което да отстоява своето мнение, трябва да си готов и ти самият да приемеш и уважиш това мнение и да се съобразиш с него. Няма как детето да е свободно навън, а подчинено - вкъщи.
Да се обича и цени такова, каквото е – да знае, че е уникално и неповторимо, че самото то е ценно и че не трябва да се променя заради другите, за да бъде прието от някого или някъде. За да се случи това, вие като родители трябва да му покажете, че го обичате точно такова, каквото е и че това винаги ще е така. Без условия. Без изисквания. Да усеща, че наистина е прието и обичано. Не го сравнявайте с другите, не изтъквайте непрекъснато грешките му, не се опитвайте да налагате собствените си представи – оставете го да бъде такова, каквото е.
Покажете му как да бъде щастливо – вашият личен пример е много важен. Каквото и да му кажете, каквито и мъдри уроци да се опитате да му предадете, то ще приеме това, което вие правите. Не думите, а делата възпитават. И ако непрекъснато мрънкате и сте недоволни, ако не общувате с природата, ако не се усмихвате и не се забавлявате – няма как да го научите на това.
Затова много е важно преди да започнете да учите детето си, да научите себе си на щастие. Защото от щастливите родители израстват щастливи деца. Хубава традиция е например вечер на масата всеки да разкаже какво хубаво му се е случило днес. Така ще можете и вие да си припомняте, че истинските важните и красиви неща са невидими за очите.
Наталия Мариова - Hera.bg
РАЗМИСЛИ ОТНОСНО ВЪЗПИТАНИЕТО
Създадоха ли шведските толерантни родители едно поколение от деца-чудовища?
Рядко в наше време човек може да прочете различно мнение за възпитанието на деца от наложилата се тенденция, че децата са равни на възрастните, имат огромни права, родителите и учителите винаги трябва да се съобразяват с техните чувства, да правят живота им интересен и забавен, всякакви невъзпитани прояви да се отчитат като зов за независимост или че възрастният някъде нещо е сгафил и затова детето се държи така. Преди дни британският „Телеграф“ смело публикува позицията на Джудит Уудс за тази модна тенденция в последните години и как всичко тръгва от Швеция. Статията й се казва: „Родиха ли шведските толерантни родители едно поколение чудовища“. Толерантните шведски родители всъщност са създали доста други проблеми на децата си. Уудс започва статията си с личен пример как е нарушила човешките права на 5-годишната си дъщеря като я помолила да изключи телевизора и да си облече някакви дрехи. Малката стиска зъби и просъсква: „Ти вече не си ми приятелка!“. Отговорът на Уудс е също светкавичен: „Никога не съм ти била приятелка, скъпа. Приятелите не ти перат чорапите. А сега, моля те, облечи се! Иначе ще се обадя в училището ти, за да изпратят полиция и да арестуват цялото семейство Sylvanians (детско филмче), а после да ги депортират!“. Уудс отбелязва, че това е запазена марка за възпитание на британците. Противоречи изцяло на модерните теории за възпитание на деца, но пък кой знае – може в скоро време отново да се завърне и да се приеме като еталон, защото шведският толерантен модел на родителство дава много по-големи и фатални проблеми. Той се базира на това, че детето е „център на Вселената“ и всички и всичко трябва да се върти около него, позволява му се да прави каквото иска, има пълната свобода за това. Уудс цитира в статията си анализите на популярен шведски психиатър Дейвид Еберхард. Той е баща на 6 деца и автор на книгата „Как децата завзеха властта“ (How Children Took Power). Според него, новото поколение шведи, отгледани от родителите си по модерните толерантни теории, всъщност нямат никаква социална съпричастност, лична устойчивост и след детското глезене са изложени на голямо разочарование в живота. „Да кажеш „НЕ“ на едно дете не е същото като да го напердашиш. Родителите трябва да действат като родители, а не като най-добри приятели“, казва Дейвид Еберхард. „Родителите трябва да подготвят децата си за живота на възрастните като ги научат как да се държат добре в обществото, а не да ги отглеждат като принцове и принцеси. В Швеция всяка форма на възпитание се приема като нарушаване на правата на детето. Така наречените „експерти“ препоръчват родителите да преговарят с децата си, а не да ги наказват. Нещо не са разбрали правилно концепцията на родителството! Децата не са толкова крехки, колкото те си мислят.“ Според Дейвид Еберхард, теория за толерантното родителство напълно се е провалила. В Швеция е довела до пълно нарушаване на дисциплината в училищата, спад в нивото на обучението, а най-тревожното е – увеличават се рязко опитите за самоубийство сред тинейджърите. Швеция е първата страна в света, която е въвела забрана за физическото наказание. Това става през 1979 г. и идеята е вече възприета в 30 държави. Дотук добре, но нещата имат продължение. После следва тенденцията на нарушаване на йерархията в семейството и се стига до момента, в който децата вземат властта, те командват какво да се случва в това семейство. Те са шефовете и никой нищо не може да им каже, защото им се нарушават правата. Идеята за равенство може би работи добре в една демокрация или пазарна икономика, но пък приложена в семейството – търпи пълен крах, смята шведският учен. „Това, което ми се струва като най-тревожна черта на шведското общество е доброволна абдикация на възрастните от властта“, споделя Франк Фуреди, заслужил професор по социология в университета в Кент и автор на „Paranoid Parenting“. „Тенденцията, започнала със заклеймяване на наказанието на деца, вече мутира в страх да бъдат възпитавани, което всъщност родителите трябва да правят. Проблемът не е в това, което се случва с тях като деца, а в това, което ще се случи с тях, когато пораснат и станат самите те възрастни.“ Още в училище започват да се появяват първите проблеми. Шведските деца, отглеждани от толерантни родители, отказват да изпълняват всякакви инструкции от страна на учителите. Имат прекалено висока оценка за себе си, която рядко съответства на действителността. С всяка година това се превръща във все по-голям проблем. Еберхард свидетелства, че се появяват тревожни психически разстройства, самонаранявания и опити за самоубийство. Но кой изобщо се е заблуждавал, че дете, което е пуснато да расте от малко на свобода без никакви ограничения от родителите си, изведнъж в тинейджърска възраст ще стане отговорно, само ще се научи да се съобразява с околните, ще спазва дисциплината и ще изпълнява някакви инструкции?! Това е безотговорно родителско поведение. След излизането на книгата на Еберхард и с появата на тезата му, че шведските деца са твърде невъзпитани и властни, в страната започват остри дебати. Еберхард има и много противници, които продължават да се радват, че шведският модел на родителство е пример за много държави по света и че шведските децата, които растат без ограничения, са много щастливи. Но пък и голяма част от шведите не отричат какво всъщност се случва в последните години. Хиляди учители и родители се включват с мнения и описват втрещяващи случки. Учител разказва, че при всяка подкана към дори 4-годишни деца да свършат нещо по учебния процес, те му отговаряли „Не ни пука“. Журналистка свидетелства, че чула две 7-годишни момчета-съученици на дъщеря й, да се псуват в класната стая и то с думи, които не знае как може да бъдат познати на тяхната възраст. Баща споделя, че помолил сина си да слезе от етажерката, за да не падне и да не се нарани, а той се изплюл върху него. „В някои отношения шведските деца са наистина невъзпитани“, смята Дейвид Еберхард. „Те започват викат, когато чуят, че възрастните си говорят на масата по време на вечеря. Започват да ги прекъсват през цялото време. И допълва: „Разбира се, че трябва да слушаме децата си, но в Швеция нещата са отишли твърде далече. Децата в Швеция решават всичко в семействата – кога да си лягат в леглата, какво да ядат, къде да отидат на почивка, дори и какво да се гледа по телевизията. Големият проблем е, че младите шведи са зле подготвени за зрелостта.“ Никой не обича да му се поставят граници и ограничения, но изглежда не са нещо чак толкова лошо или поне може би ще се окажат по-добрия вариант от пълната свобода да правиш каквото си искаш. „Младите хора в Швеция са склонни да бъдат много разочаровани от живота, особено най-силно е, когато станат на 20 години“, отбелязва Еберхард. „Въпреки, че случаите на самоубийства намаляват, налице е огромен ръст в опитите за самоубийство, особено сред момичетата на възраст между 15 и 25 години.“ „Отглеждането на деца не е наука, а изкуство“, споделя журналистката от „Телеграф“ Уудс. Самата тя признава, че може да не е приятел със своята дъщеря, но се опитва да бъде нещо „по-трайно“ и да е отговорен родител. Според нея, твърдостта и справедливостта в родителството не са несъвместими със забавлението.
